Когато загубите зъб, Вие сте изправени пред фундаментален избор: да запълните дупката или да възстановите функцията. В моята практика изборът е почти винаги категоричен — денталният имплант е биологично и механично по-доброто решение.
Предимството на импланта е неоспоримо
При класическия мост трябва да изпилим два съседни, често напълно здрави зъба, за да ги превърнем в „стълбове". Това е агресивно и необратимо.
Имплантът е самостоятелна единица. Лекуваме само там, където има проблем.
Костта съществува, за да държи зъби. Когато зъбът липсва, тя започва да се стопява (атрофира). Мостът само „прескача" празното място, докато имплантът действа като изкуствен корен — стимулира костта и я поддържа здрава и плътна.
Мостовете често се компрометират след 10–12 години поради претоварване на опорните зъби или кариес под короните. Правилно поставен и поддържан, имплантът е решение за десетилетия напред.
Кога мостът все пак е вариант?
В медицината няма 100% правила, но има ясни противопоказания за имплантиране, при които мостът остава алтернатива:
- Тежки системни заболявания (неконтролиран диабет или тежка остеопороза)
- Пациенти, преминали през специфично лъчелечение в областта на челюстите
- Анатомични лимити и тотален отказ от костна аугментация (присаждане на кост)
Ако съседните на липсващия зъб са здрави и интактни, поставянето на мост е биологично престъпление. Моят протокол винаги приоритезира импланта, защото той е единственият метод, който се доближава до съвършенството на природата.
Мостът е поправка. Имплантът е рехабилитация.